Азербайджан очаква да преговаря скоро с Армения
Азербайджан удостоверява готовността си за договаряния с Армения и очаква отговора на Ереван на последните му мирни оферти. Това съобщи ръководителят на азербайджанското външно министерство Джейхун Байрамов, представен от " Интерфакс ".
" Форматът на договарянията може да бъде всевъзможен. Важно е да се разбере, че това е въпрос сред Азербайджан и Армения. Съгласно мирния контракт ние предадохме идващите си оферти на арменската страна и в този момент чакаме отговор от тяхна страна ", сподели Байрамов в събота.
На брифинг той заяви за резултатите от договарянията с немския външен министър Аналена Бербок.
Ръководителят на азербайджанското външно министерство акцентира, че по време на министерска среща в Техеран във формат " 3+3 " е разискал нормализирането на връзките с арменския си сътрудник Арарат Мирзоян.
" Моята среща с арменския сътрудник не беше планувано там. Ние обаче " Проведохме среща, която продължи повече от 40 минути. ", сподели той.
Армения се надява да подписа спокойно съглашение с Азербайджан през идващите месеци и да откри дипломатически връзки с Баку, сподели в края на октомври арменският министър председател Никол Пашинян.
Неговите мнения идват на фона на напъните за подсилване на мира в нестабилния Южен Кавказ, откакто през септември Азербайджан си върна оспорвания район Нагорни Карабах, който в интернационален проект бе приет за азерска територия, само че беше ръководен от етнически арменци от 90-те години на предишния век, които превзеха региона още след разпада на Съюз на съветските социалистически републики.
Нагорни Карабах, именуван Арцах от арменците, е планинска област без изход на море в Южен Кавказ. Територията е международно призната като част от Азербайджан.
Спрямо района териториални искания демонстрират както Азербайджан, така и Армения след разпадането на Руската империя през 1917 г. Оттогава той остава точка на напрежение. По руско време територията става част от Азербайджанската руска република, само че с автономност. Тогава нейното име е " Автономна област Нагорни Карабах ".
При разпадането на Съветския съюз избухва така наречен Първата карабахска война (1988-1994 г.) сред арменците и техните азерски съседи. Тогава към 30 000 души са убити, а над един милион биват разселени.
Във войната Азербайджан губи част от територията си, а арменците поемат контрола върху по-голямата част от Нагорни Карабах, дружно с спомагателна територия към периметъра му. Азербайджан обаче се зарече да си върне контрола над района.
През 2020 година, след десетилетия на конфликти, Азербайджан стартира военна интервенция, която прерасна във Втората карабахска война, и бързо съумя да пробие арменската защита. С поддръжката на Турция, Баку завоюва безапелационна победа в 44-дневната война, като си върна елементи от.
През септември тази година Алиев стартира военна интервенция против етническите арменски бойци в района, като завоюва победа.
През октомври стана ясно също, че Армения няма да може едностранно да изостави 102-ра съветска военна база, която се намира в Гюмри, до 2044 година, въз основа на съглашението от 1995 година сред Руската федерация и Република Армения.
Арменският министър председател Никол Пашинян каза в изявление за The Wall Street Journal, че Ереван " не вижда никакви преимущества " от наличието на съветска военна база на арменска територия, само че акцентира, че Русия и Армения не разискват изтеглянето съветските военни.
" Форматът на договарянията може да бъде всевъзможен. Важно е да се разбере, че това е въпрос сред Азербайджан и Армения. Съгласно мирния контракт ние предадохме идващите си оферти на арменската страна и в този момент чакаме отговор от тяхна страна ", сподели Байрамов в събота.
На брифинг той заяви за резултатите от договарянията с немския външен министър Аналена Бербок.
Ръководителят на азербайджанското външно министерство акцентира, че по време на министерска среща в Техеран във формат " 3+3 " е разискал нормализирането на връзките с арменския си сътрудник Арарат Мирзоян.
" Моята среща с арменския сътрудник не беше планувано там. Ние обаче " Проведохме среща, която продължи повече от 40 минути. ", сподели той.
Армения се надява да подписа спокойно съглашение с Азербайджан през идващите месеци и да откри дипломатически връзки с Баку, сподели в края на октомври арменският министър председател Никол Пашинян.
Неговите мнения идват на фона на напъните за подсилване на мира в нестабилния Южен Кавказ, откакто през септември Азербайджан си върна оспорвания район Нагорни Карабах, който в интернационален проект бе приет за азерска територия, само че беше ръководен от етнически арменци от 90-те години на предишния век, които превзеха региона още след разпада на Съюз на съветските социалистически републики.
Нагорни Карабах, именуван Арцах от арменците, е планинска област без изход на море в Южен Кавказ. Територията е международно призната като част от Азербайджан.
Спрямо района териториални искания демонстрират както Азербайджан, така и Армения след разпадането на Руската империя през 1917 г. Оттогава той остава точка на напрежение. По руско време територията става част от Азербайджанската руска република, само че с автономност. Тогава нейното име е " Автономна област Нагорни Карабах ".
При разпадането на Съветския съюз избухва така наречен Първата карабахска война (1988-1994 г.) сред арменците и техните азерски съседи. Тогава към 30 000 души са убити, а над един милион биват разселени.
Във войната Азербайджан губи част от територията си, а арменците поемат контрола върху по-голямата част от Нагорни Карабах, дружно с спомагателна територия към периметъра му. Азербайджан обаче се зарече да си върне контрола над района.
През 2020 година, след десетилетия на конфликти, Азербайджан стартира военна интервенция, която прерасна във Втората карабахска война, и бързо съумя да пробие арменската защита. С поддръжката на Турция, Баку завоюва безапелационна победа в 44-дневната война, като си върна елементи от.
През септември тази година Алиев стартира военна интервенция против етническите арменски бойци в района, като завоюва победа.
През октомври стана ясно също, че Армения няма да може едностранно да изостави 102-ра съветска военна база, която се намира в Гюмри, до 2044 година, въз основа на съглашението от 1995 година сред Руската федерация и Република Армения.
Арменският министър председател Никол Пашинян каза в изявление за The Wall Street Journal, че Ереван " не вижда никакви преимущества " от наличието на съветска военна база на арменска територия, само че акцентира, че Русия и Армения не разискват изтеглянето съветските военни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ